Forum

Алеко Константинов ...
 
Benachrichtigungen
Alles löschen
Алеко Константинов - До Чикаго И Назад (1) - Моята Библиотека
Алеко Константинов - До Чикаго И Назад (1) - Моята Библиотека
Gruppe: Registriert
Beigetreten: 2021-10-26
New Member

Über mich

Последният се разочарова и намрази американците: „Чудно нещо - повтаряше той, - хич България да не знае къде е? И добре, че има карта, инак любопитните американки хич не могат да се досетят отгде излиза розовото масло. И като че чуваш даже думите на тази чудна песен, като че те моли, тегли към храма божи, Аз, като не бях чувал нищо подобно и като отчаян любител на всяка хармония, спрях се като замаян, догдето престанаха камбаните и замря в небесата последният звук. O, как се зарадвахме ние на тази необикновена за един американец любезност. Спря машината, отвориха вратата и се намерихме в един широк коридор, постлан с такъв ковор, от какъвто ни един цар не би се отказал. Долу, като се увериха, че ние положително не можем да се разберем на техния език, повикаха едно еврейче, което долетя, завъртя се около нас, зацвърча и в една минута ни се препоръча на французки с толкова думи, колкото едва ли ще чуеш от американци от Ню Йорк до Сан Франциско. Аз се убедих, че за бай Неделковича не е безизвестно какво се върши и в нашия забравен край. Добре. Заловихме се първо за тоалета си, като оставихме после да му мислим какво ще се прави.

 

 

 

 

На пътника не му оставаше, освен да иде при чиновника, да си каже името и веднага му се отпуща един от служителите, който отива заедно с пътника до багажа му, преглежда го, man-exlusives.news маркира го и си отива пак в строя на края и чака реда си да услужи на други пътник. Преди всичко постарахме се да прочетем или, по-вярно казано, да разгадаем какво е написано в правилата за пасажерите, окачени зад вратата, и най-лесно от всичко разбрахме, че след един час можем да обядваме. Сега знаем вече какво значи всичко това, но в онзи момент! И всичко отива тъй бързо, тъй гладко, щото с печална въздишка си спомняш някои европейски митници. Щом спряхме долу, в залата, „парижанчето" изпъкна отпреде ни с предложение на услугите си. Той ни даде общи указания за любопитните места в изложението; сам ни придружи из целия Midway Plaisance и тука, в турското село, ни угости с обед. За една минута ние узнахме, че той е un vrai parisien, че е служил много години във французкото атлантическо параходно дружество, че е кръстосал целия Изток, че е „интелигентен", „но щастието му таквози". Излязохме на Broadway. Тази е най-широката, най-дългата и, с изключение на крайбрежието, най-живата улица, която пресича Ню Йорк почти по цялата му дължина.

 

 

 

 

Но същите тези благовъзпитани американци, страстни любители на комфорта, да има в някой салон и триста дами, ще считат за нещо най-обикновено да останат по жилетка и да си вдигнат краката на друг стол или даже на масата и в тая живописна поза да четат вестници. Г. Шопов, винаги любезен, постоянно им преподава география по картата, като почва уроците си от Цариград (инак не могат да разберат) и води с бастона си до Едрене, сетне прескочи до нашата столица, сетне обиколи с бастуна си границите на България и се спре в Розовата долина, която той за по-голям ефект е прекръстил на „тъй наречения земен рай". И туй стига. Негърът ни гледа, гледа, па видя, че не сме хептен американци, и ни предложи да ни аранжира сам един обяд. Г. Йовчев и още един помощник се разправят с „мющериите" и най-добросъвестно удовлетворяват неутолимото любопитство на американките. Щом стигнахме на станцията, предадохме на съхранение ръчните си багажи, качихме се в едно широко купе и потеглихме… На бившето си отечество гледат като на нещо останало някъде там, далече, в мъглата.

 

 

 

 

На станцията пристигнахме съвсем по американски - едва една минута преди тръгванието на трена. Всичките здания, разбира се, са осигурени, осигурени са и хората, но за всякой случай на прозорците на хотелите и даже на частните къщи, понеже и те не се различават от хотели, са приковани дълги въжета, според разстоянието до земята, и на стената ще прочетеш инструкция: „В случай на пожар спусни въжето от прозореца и се спущай по него." Благодарим за попечението! Те не знаят различие в костюма на гражданин и селянин. Пред очите ни се изреждат един от други по-красивите павильони на Австрия, Германия, Англия, Франция, Белгия, Русия; по-нататък личи една мавританска колонада с тъмни сводове - цяла Алхамбра, - на едно място видяхме знаме с нашенски триколор - тичаме към него - оказа се мексикански павильон; сетне минахме Япония, Китай, Персия; сетне над една тъмна и тясна уличка видяхме увиснало турското знаме, минахме и него, и ето ни пред едно дюкянче, над което се развява (не се развява, защото вътре в зданието няма вятър) българският триколор. Случайно видяхме един от агентите на този хотел; криво-ляво разправихме му, че имаме Гезовски купони, и той, без да продума, със знак повика едно купе, със знак ни покани да се качим, хлопна вратицата, излая нещо на кучера, кучерът изръмжа едно „ол райт", плесна камшика и ни повлече из нюйоркските улици.

Beruf

man-exlusives.news
Soziale Netzwerke
Mitgliedsaktivität
0
Forumsbeiträge
0
Themen
0
Fragen
0
Antworten
0
Kommentare zur Frage
0
Gefällt
0
Erhaltene Likes
0/10
Rang
0
Blog-Beiträge
0
Blog-Kommentare
Teilen: